WWW.KNIGI.KONFLIB.RU

БЕСПЛАТНАЯ ЭЛЕКТРОННАЯ БИБЛИОТЕКА

 
<< HOME
Научная библиотека
CONTACTS


Pages:     || 2 | 3 | 4 | 5 |   ...   | 76 |

«БЪЛГАРСКАТА ГОРА /Кратка история на горите в България/ Пловдив, 1999 ПРЕДГОВОР Настоящия труд представлява исторически литературностатистически обзор, допълнен с ...»

-- [ Страница 1 ] --

Атанас Ангелов Раденски

БЪЛГАРСКАТА ГОРА

/Кратка история на горите в България/

Пловдив, 1999

ПРЕДГОВОР

Настоящия труд представлява исторически литературностатистически обзор, допълнен с впечатления от практиката и

становища на автора.

Описани са по най-краткия начин по-типични примери от

развитието на нашето горско стопанство, характеризиращи неговото състояние през различните периоди и отношението на обществото към горите.

Едновременно с изнасянето на историческите факти, навсякъде, където е целесъобразно, са подчертавани екологическата роля и значението на гората и необходимостта от съобразяването с тях.

Изнесеният материал е разпределен и разгледан в 14 глави.

Книгата е предназначена за широк кръг читатели. Освен за лесовъди и други работещи или работили в горите, представлява интерес и за обикновения гражданин, особено вред населението, живеещо в планинските и горски райони или в близост с тях. Би била полезна и за високопоставени хора в държавното управление, от които повече или по-малко зависи съдбата на зеленото богатство на страната.

В нея не всичко е казано. За гората могат да се напишат много томове с исторически данни, но се надяваме, че подбраният материал е достатъчен за да създаде представа за развитието на нашето горско стопанство от древността до днес. Събития и явления, станали след 31 декември 1990 год., не са отразявани.

За оказана голямо, навременно и компетентно съдействие при набиране данни за книгата през периода 1990-1992 год., изказваме благодарност на:

• Ст.н.с., Д-р на б.н. Боян Роснев, Научен секретар към Института по гората при БАН.

• Помощник ректора на ВЛТИ и завеждащата учебната част.

• Зам. Председателя на Комитета по горите – инж. Карамфилов, професор Никола Колев и инж. Иван Попсавов при Комитета по горите.

• Инж. Людмил Даскалов – от Централното статистическо управление.

• Инж. Иван Чешмеджиев, Директор на Горския техникум – Велинград.

• На всички други, които по един или друг начин, са помогнали.

Ще бъдем благодарни на онези, които са забелязали съществени фактически грешки или различия и ни съобщят за това.

20 Юли 1992 Атанас Раденски

ПО-ВАЖНИ УПОТРЕБЯВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ

ЗНАК ЗНАЧЕНИЕ

АГСГП Асоциация по горско стопанство и горска промишленост БАН Българска академия на науките б.б. бял бор ВЛТИ Висш лесотехнически институт г. гора, горско, горски ГПК Горско-промишлен комбинат ГПП Горско-промишлено предприятие ГПС Горско-промишлено стопанство ГСК Горско-стопански комбинат ГС/гс; г.с-во/ Горско стопанство; горско-стопански ГТУ Горско-технически участък ДДЗ Държавен дървообработващ завод ДИП Държавно индустриално предприятие ДСО Държавно стопанско обединение ЗГ Закон за горите ЗЛ Закон за лова игл. Иглолистни ИГ Институт за гората км.кв. квадратен километър КОПС Комитет по опазване на природната среда ЛКМ Лесо-културни мероприятия ЛУП Лесо-устройствен проект л.м. линеен метър м. Местност МГ Министерство на горите МГГП Министерство на горите и горската промишленост МГОПС Министерство на горите и опазване. на природната среда МЗДИ Министерство на земеделието и държавните имоти МЗГ Министерство на земеделието и горите МТЗ Министерство на търговията и земеделието ОГСП Обединено горско-стопанско предприятие “Държавни ОУГС Окръжно управление на горското стопанство ПМС Постановление на Министерския съвет РИГОПС Районна инспекция по горите и опазване на РИОПС Районна инспекция по опазване на природната среда с.с. /с. с-во/ селско стопанство; селско-стопански УОГС Учебно опитно горско стопанство УПЗ Укрепяване на пороите и залесяване ЦСУ Централно статистическо управление ч.б. /ч. бор/ чер бор ТГПК Трудова горско-производителна кооперация

І. ЗНАЧЕНИЕ НА ГОРИТЕ

Няколко думи общо за значението на горите За да имаме правилна преценка за горите и за да оформим отношението си към тях, е необходимо да знаем какво значение имат те за живота на човека и за живота на земята изобщо. Мнозина считат, че познават добре този проблем, но това не е вярно – повечето от тях имат само някаква смътна и непълна представа. Само някои специалисти – лесовъди и учени-биолози са добре осведомени за това. Дори и между специалистите, които се занимават предимно с практически проблеми по г. с-во, има хора, които не са добре запознати с този важен въпрос.

Ето защо считаме за необходимо най-напред да хвърлим известна светлина върху голямото значение, което имат горите за живота, както на отделния човек, така и за живота на цялото човешко общество, а също и за всички животински организми в света.

Всъщност, дали ние ще познаваме значението, което гората има за нас, за нея това не е абсолютно никак важно. Тя при всички случаи си върши своята полезна роля. Още с появяването на живота на земята. От първобитния човек, който е бил напълно зависим от нея, макар че изобщо не е подозирал това. За него гората е била просто една природна даденост, както слънцето, въздухът и водата.

Да познаваме обаче добре ролята на гората за живота на планетата днес, когато в резултат на неразумно отношение към нея, човечеството е изправено пред най-страшната възможна катастрофа – екологическата, е не само необходимо, но и задължително.

За по-прегледно, този проблем съвсем накратко ще бъде разгледан в следния условен ред:

1. Екологическо значение:

а/ за въздуха – фотосинтеза, зелен филтър, фитонциди и йонизирани молекули, парников ефект, озонов слой;

в/ за водорегулиращата и противоерозионна /почвозащитна/ г/ значение на гората за климата;

д/ рекреационно значение /като място за отдих и спорт/.

2. Културно-историческо и възпитателно значение.

3. Стопанско значение:

а/ като източник на материални блага;

б/ значение за селското стопанство и други отрасли на народното стопанство – ж.п. линии, пътища и мостове, язовири, заводи и др.;

в/ курортно дело и туризъм.

4. Здравно-украсно значение /ландшафт и гора/.

1.ЕКОЛОГИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ

До преди две-три десетилетия, когато е ставало въпрос за значението на гората, е било отдавано нужното внимание предимно на прякото й стопанско значение, т.е. като източник на дървесина, паша, лов и други странични ползвания. Ролята й като решаващ екологически фактор в природата, културно-историческото й и здравно-украсно значение, са били пренебрегвани. В края на ХІХ и началото на ХХ век до известна степен е започнало да бъде признавано и противоерозионното й значение, когато разбушувалите се порои в обезлесените планински склонове са напомнили безкомпромисно за това. Имаме ли основание да продължаваме още с тази пренебрежителност, ще направим изводи малко по-нататък.

а/ Значение на горите за поддържане на нормалния /естествен/ състав и чистота на въздуха, който дишаме.

Нормалният състав на въздуха в приземния слой, където се извършват биологическите процеси, е приблизително следният: азот /N/ - 78 % /основният атмосферен елемент, кислород /О/ - 21 %, благородни газове – неон, аргон и др. – 0.95 %, въглероден двуокис /СО2/ - 0.03 %, водород /Н/ - 0.01 %, други примеси от летящи органични и неорганични вещества – 0.01 %. В състава на въздуха, повече или по-малко, участват още водни пари, прах и други разни газообразни и прахообразни съединения и елементи, рожба на техническия прогрес, които намаляват /или увеличават/ съответно процентното участие на постоянните компоненти.

Всяка съставна част на въздуха има своето значение. На пръв поглед, азотът например, сякаш не е или почти не е нужен – не участва в дишането, а в градивните процеси участва съвсем малко и то след като попадне в почвата. Той обаче служи като инертен разредител, като пълнеж в атмосферата, поддържа необходимото атмосферно налягане, регулира природните процеси на горене и гниене и т.н. Можем да си представим какво би станало, ако вместо азот би се увеличило съответно участието на кислорода и на водорода с по 37 % - водородът гори, а кислородът поддържа горенето. Или пък, ако за сметка на азота би се увеличило участието на въглеродния двуокис с 15-20 %. Съответно предназначение имат и останалите съставки на въздуха. За нас обаче от съществена важност е да си изясним ролята и значението на кислорода и на въглеродния двуокис в кръговрата на обменните и превръщателни процеси.

Известно е, че ако поставим едно животно /или човек/ във въздух, който не съдържа кислород, то незабавно ще загине поради задушаване – нарушаване и спиране на процеса на дишането. Същият резултат ще получим, ако поставим въпросният организъм във въздушна среда, в която въглеродният двуокис участва с повече от 14 % - смъртта ще настъпи моментално.

От друга страна също се знае, че всички живи организми, включително и растенията, при основния физиологически процес – дишането, вдишват кислород, а издишват въглероден двуокис.

Възниква въпросът: Как става така, че кислородът никога да не свършва, а въглеродният двуокис да не се натрупва постоянно и да не стигне до степен да направи въздуха отровен? Отговорът на този въпрос се крие в друг, също така основен биологичен процес, наречен фотосинтеза /асимилация, хлорофилна фотосинтеза/.

Фотосинтезата се извършва само в зелените растения, предимно в листата им. Чрез устицата на листата, незабележими с просто око, растенията приемат от въздуха въглероден двуокис. От почвата растението “доставя”, също в листата вода, в която има и разтворени минерални вещества. Посредством хлорофила и под влиянието на погълната слънчева светлина от листата, става първо разлагане на въглеродния двуокис на въглерод и кислород, а на водата – на водород и кислород. След това въглеродът и водородът и част от кислорода, участват в изграждането на основните органични вещества в природата – глюкоза /гроздова захар/, белтъчини, масти и др., а свободният кислород излиза от устицата обратно навън, за да бъде върнат в природата за повторно вдишване от живите организми.

Посочените основни органични вещества, които се образуват при фотосинтезата, се изграждат само в зелените растения. Животните нямат свойството да създават органични вещества. Те ги вземат готови от растенията при храненето си с тях или ако са хищници – от други животни, които вече са ги взели от растенията.

По този начин зелените растения не допускат нито изчерпването на кислорода, нито прекомерното натрупване на въглеродния двуокис във въздуха. В това отношение голяма роля играе гората, както в национален, така и в световен мащаб. Около 2/3 от органичната маса в природата се изгражда в горските екосистеми. Наред със съзиждането на органичната материя в нея се залага и акумулира около 1 % от слънчевата енергия, използвана при фотосинтезата, която енергия е безусловно необходима за протичането на жизнените процеси при самите растения и при животните, които ги консумират.

Без растителен, не може да съществува животински свят.

Хлорофилната фотосинтеза протича в огромни размери в световен мащаб /за въздуха граници няма/. Само горите, които заемат около 1/3 от земната суша, годишно създават около 30 милиарда тона органични вещества, т.е. преработват необходимото количество въглероден двуокис за целта и освобождават съответно количество кислород. За един вегетационен период зелените растения консумират средно по 20 тона въглероден двуокис на хектар площ и се освобождава 14 тона кислород.



Pages:     || 2 | 3 | 4 | 5 |   ...   | 76 |
 


Похожие работы:

«Безумие пахаря. Эдвард Фолкнер Сто лет назад чернеющие поля считались неизбежным злом. Сейчас они – повод поехать в Москву и выпросить у президента помощь в связи с чрезвычайным положением в крае. Но они так и не стали нашим прошлым. Овсинский сумел показать свой результат, но был обесценен учёными, видевшими в нём угрозу своему авторитету. Но наблюдательные полеводы есть в каждой стране. Прошло сорок лет, и на другом конце планеты, в США, появился земледелец, идеи которого совпадали со...»

«ВЕСТНИК ЕДИНСТВА ВЫПУСК № 4 (108). АПРЕЛЬ 2013 СОДЕРЖАНИЕ СОВЕТ ИЗ КНИГИ ПЕРЕМЕН АПОЛЛОНИЙ ТИАНСКИЙ И СИМОН МАГ. Е. П. Блаватская ВЛАДИМИР СЕРГЕЕВИЧ СОЛОВЬЁВ КОД ФРАНЦИСКА ДЛЯ УКРАИНИ. Юрий Збитнев ПРАЗДНИК ВЕСАК СОВЕТЫ НА НАВАРАТРИ ГЛАЗА – ЭТО СИЛЬНЫЙ И ПРОЯВЛЕННЫЙ ДЕТЕКТОР ПРАВДЫ И ЛЖИ. Тарабейн Виктор ВИШНУ-ПУРАНЫ О ПРИЗНАКАХ КАЛИ-ЮГИ МОЗГ ТРУДНО ИЗУЧИТЬ, А ЕЩЕ ТРУДНЕЕ ПОНЯТЬ, ПОЧЕМУ ОН ИНОГДА ПРЕКРАЩАЕТ РАБОТАТЬ. Оксана Онищенко КОСМИЧЕСКИЙ ЗОНД ВПЕРВЫЕ ПОКИНУЛ ГРАНИЦЫ СОЛНЕЧНОЙ СИСТЕМЫ...»

«СОДЕРЖАНИЕ 5-го ВЫПУСКА. Отъ Совета Лесного Обществ а. Oti, Библштечнаго Комитета. ]. М. Григорьеву,. Оценка лйсовъ, произведенная земством!, въ Рятской пберш и П. А. Х ит рово. Казанская нагорныя дубравы III. А. Янчевскт. О подсочке русской сосны IV. Д ДомишевскШ. О возращенш канадскаго тополя и объ уходе за нимъ V. Л. Кирилловъ. НЬкоторыя наблюдешя надъ нсчезновешомъ сосны въ сев.-вост. части Европ. Poccin VI. I I. Н овицкт. Хозяйственныя заготовки лесныхъ матер1аловъ bi. Ковровскомъ...»

«Силламяэ (1946 - 1989 г.г.) Силламяэ 2004 2 К читателю Становление города Силламяэ можно разделить на два периода: до и после перестройки. В свою очередь первая часть тоже представляет собой два временных периода: поселок Силламяэ (с 1946 до 1956 г.) и город Силламяэ (с 1957 г.) Что сегодня знает молодое поколение, многочисленные гости о том, как закладывался, рос, развивался будущий город? Вот для них, а также, чтобы вспомнить добрым словом старожилов города, тех, кто стоял у его начала, и...»

«Михаил КАЛИНИН В сердце Пермского края Березники 2008 1 Уважаемые друзья! Книга, которую вы держите сейчас в своих руках – это первое популярное историко-географическое описание Добрянского района. Района, который находится в самом сердце Пермского края. Несмотря на небольшие (по российским меркам, конечно) размеры, район поражает своим природным разнообразием, своими скалами и утесами, реками и озерами, лесами и полями. И если на севере района вполне привычны глазу таежные кедры, то на юге...»

«Е.В.ВАСИЛЬЕВА О мировоззрении дальневосточных ученых первой половины ХХ века На примере научной интеллигенции Дальнего Востока первой половины ХХ в. рассматриваются малоизученные в социальной истории науки проблемы научного мировоззрения в связи со сменой классической рациональности на неклассическую. World outlook of the Far Eastern scientists in the first half of the XX century. E.V.VASILYEVA (Far Eastern State University, Vladivostok). Considering ideology of the Far Eastern scientific...»

«СОДЕРЖАНИЕ ЧЕЛОВЕК В ЛИТЕРАТУРЕ ДРЕВНЕЙ РУСИ Вступительные замечания Глава 1. Проблема характера в исторических произведениях начала XVII в Глава 2. Стиль монументального историзма XI—XIII вв. (иллюстрировано) Глава 3. Черты эпического стиля в литературе XI—XIII вв. Глава 4. Экспрессивно-эмоциональный стиль конца XIV—XV в. Глава 5. Идеализирующий биографизм XVI в. Глава 6. Кризис средневековой идеализации человека в житийном жанре. Глава 7. От исторического имени литературного героя к...»

«Систематическая часть История развития систематики У истоков изучения простейших (примерно 300 лет назад) стоит, как уже говорилось, А. Ван Левенгук. В то время протисты вместе с бактериями и микроскопическими Metazoa объединились термином инфузории (наливочные животные). Первая крупная монография, посвященная одноклеточным, опубликована О. Ф. Мюллером в 1786 г. Примерно через 50 лет после этого, т. е. Во времена Эренбурга и Дюжардена, многочисленные бактерии и многоклеточные были отделены от...»

«ПИСЦОВЫЕ И ПЕРЕПИСНЫЕ К Н И Г И ЯРЕНСКОГО УЕЗДА X V I — X V I I вв. К А К ИСТОРИЧЕСКИЙ ИСТОЧНИК А в т о р настоящей статьи ставил перед собой задачу изу­ чить писцовые и переписные книги Яренского уезда, одного из 22 уездов области Поморья. Писцовые и переписные книги вообще изучались разны­ ми историками в дореволюционное и советское время. Мно­ гие историки (С. В. Веселовский, А. Ц. Мерзон и др.) изуча­ ли их в общем плане, ставили вопросы об описаниях земель Русского государства и давали...»

«Профессор Н. Д. УСПЕНСКИЙ, доктор Церковной истории КОЛЛИЗИЯ ДВУХ БОГОСЛОВИИ В ИСПРАВЛЕНИИ РУССКИХ БОГОСЛУЖЕБНЫХ КНИГ В XVII ВЕКЕ Кто знаком с греческим православным богослужением, тот не может не заметить расхождения его чинопоследований, связанных с таинства­ ми Покаяния и Причащения, с теми же чинопоследованиями Русской Церкви. Так, в русском Требнике чин исповедания завершается разре­ шительной формулой: Господь и Бог наш Иисус Христос благодатию и щедротами Своего человеколюбия, да...»






 
© 2013 www.knigi.konflib.ru - «Бесплатная электронная библиотека»

Материалы этого сайта размещены для ознакомления, все права принадлежат их авторам.
Если Вы не согласны с тем, что Ваш материал размещён на этом сайте, пожалуйста, напишите нам, мы в течении 1-2 рабочих дней удалим его.